Главная » 2015 » Май » 4 » На Север от 60ят паралел - спомени
08:49
На Север от 60ят паралел - спомени

    Измина една година от третото пътешествие на Венцислав Илиев до Норвегия и най-северният нос на континента Европа - нос Нордкап. За три месеца (83 дни) колоездене, той навъртя 10 000 км, като премина през Румъния, Унгария, Словакия, Австрия, Чехия, Германия, Дания, Швеция, Норвегия, Финландия, Естония, Латвия, Литва и Украйна. За цялото пътуване бяха похарчени 600 лв - 30 % собствено финансиране и 70 % финансиране от спонсори. Температурата по време на пътешествието варираше от -10С до +350С. Времето бе най-разнообразно - от дъжд и сняг в Арктика, градушка, изгарящо Слънце, наводнения, мъгла, силни ветрове.
На нос Нордкап Венци достигна на 49 ден (18 Юни 2014 г.), на км 5968 от Шумен, България. Нос Нордкап се намира на 710 10’ 21” с. ш . и 250 47’ 40” и. д. Оттук до Северният полюс по права линия са около 2000 км, а до България около 3000 км. Общото време за достигане до целта, само в каране е 373:10 часа. 
   На нос Нордкап всеки пътешественик стигнал със своят велосипед или пеша усеща края на своята цел, края на Старият континент и отпред виждат само безкрая и Баренцово море, след което е само Северният полюс - едно безлюдно и пусто място сковано от вечен студ. Въпреки тежките километри от където и да са потеглили те, от Умереният климатичен пояс към Арктика, през обширните европейски низини, долини и планини до Северните планини, студът, тайгата и тундрата… всички достигат своята цел - нос Нордкап, крайният Север на континента, до където може да се стигне с превозно средство или пеша. Тук самотният пътешественик усеща облекчение от достигането на целта. Среща със съмишленици, снимане с тях, споделяне на опит и приятелски срещи. Тук за тях няма удобно и скрито място за разпъване на палатката, а само оголеният скалист нос брулен от Северните ветрове, покрит с мъгла и понякога, а то доста често и дъждове и снегове. Всеки търси практично място, за да остане на сухо в своята палатка, но въпреки усилията, водата и студът нахлуват вътре. Обаче най-голямата пречка при разпъване на палатка на това място са ветровете, които свиват палатките почти на две, но силният дух, авантюризма и очарованието на това място карат пътешественика да остане поне няколко дни. Единственото място където може да се стопли, поне за малко е Информационният център с хотел.... “ Добре звучи, че има хотел. Но не е по нашият джоб!“ 
На нос Нордкап първото място което посещават както турсти, така и пътешественици е големият метален глобус, символ на Нордкап и разположен точно на самият край на носа. Издигнат като на пиедестал върху бетонен фундамент облицован с камъни от носа, той се издига на височина от около 4 - 5 метра, а в диаметър е от около два метра. Глобусът показва края на Европа, края на целта на пътешественика. По време на белите нощи, от началото на месец Май до края на месец Юли, носът се посещава от около 5 млн. туристи всяка година. Може би, след Глобусът, най честата атракция на носа са самите пътешественици, които са снимани и заговаряни от почти всички туристи и посетители.
На носа има много история, но за Мене (Венцислав Илиев) най-трогателна е тази на седем деца от различни националности, които в продължение на няколко дни стоят на това, неблагоприятно място за живеене и почивка (по онова време), през 80те години на миналият век, за да просят Мир за този Свят. Сега в наше време е ознаменуван с комплексен паметник от няколко паметника, но най интересен и пленителен е този на майката която е прегърнала дете, а детето сочи с ръка към безбрежното Баренцово море. 
    За нос Нордкап могат да се разкажат много истории, да се изпишат много редове, но най-драматичния момент е самото отпътуване от това магично място. На четвъртият ден от своят престой венци взема решение да потегли обратно към България. Решението е взето и в 14:00 ч на 21 Юни 2014 потегля отново. При излизането си обаче от района на носа проронва няколко сълзи и се разтреперва, което може би се случва и на други посетители, които са почуствали това което са видели и научили и най-вече, че са достигнали своята цел. 
    От Нордкап до България пътят на българският пътешественик премина през дългата и рядко населена финландска тайга. В този край на Европа, в Лапландия, от град до град разстоянята са много големи, около 100 - 120 км, а понякога и до 150 км. Освен че са големи в тайгата трябва да се бориш с множеството комари, скуката и лошото време. Но въпреки пречките, най-интересен момент в Лапландия е посещението на селцето на Дядо Коледа, което се намира точно на Северната полярна окръжност (660 33’ 39” с. ш. ). На това място по стар Северен обичай Венци реши да приспи за една нощ тук и не къде да е в шатра, т. е. нещо като индианска Юрта, която е традиционно жилище за местните жители. Благодарение на германски турист, Венци разбра, че може да влезе и да запали в средата в огнището огън и да се стопли и да остане да поспи. Шатрата не бе изработена от кожи, но само входът бе заграден от еленски кожи, а отвън над вратата има еленски рог. Обстановката вътре бе като че ли съм си у дома пред камината в удобният фотйоил, с книга в ръка. Е, обаче моят дом все още се намира на хиляди километри от мене.” Тази нощ се превърна от пътешествие в приключение и докосване до традициите на местните жители.
    След Селцето на дядо Коледа, българският пътешественик се устреми само на юг - към Своята Родина, ном за целта трябваше да премине през Хелзинки, а оттам с Ферибот до Талин, Естония, през Латвия и Литва до Полша, Словакия и смалко объркване през Украйна и оттам към България. На 83 ден от пътуването прекоси Дунав мост и стъпи на българският бряг на км 10 000.

 

Венцислав Илиев (Jacob Riley), Shumen, Bulgaria 2015

Категория: Пътешествия | Просмотров: 415 | Добавил: stasroki3103 | Теги: джейкъб райли, география, шумен, български пътешественици, на север от 60 паралел, пътешествия, европа, 2014, венцислав илиев | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
avatar