Смирено се загледай,

но първо спри и дълбоко дъх си поеми!

Загледай се след това смирено

към незаменимата с богатства и живо изпълнена природа!

 

Погледни я не през очите си,

а я погледни през душата и сърцето си!

Там приятелю ще откриеш себе си,

това което си, и това което си бил!

 

Там сред дивната природа,

животът ни се променя,

тялото ни се прочиства,

а делата ни - променят своя обхват!

 

Сред чутовната Природа

ние изглеждаме като насекоми -

ниски, нищожни и незащитени.

Ние не можем да се съизмеряваме

с могъществото и силата на дивната Природа!

 

Обикни я Приятелю!

Обичай зелената природа,

синьото небе, студената планинска вода...

И тук именно, ще преоткриеш себе си!

 

22,01,2015 г..

В. Илиев
ПодписПодпис2

Ако това произведение ви харесва,

можете да направите кратко дарение.

Повече вижте на страницата ДАРЕНИЕ

ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ

При копиране или разпространение, задължително споменавайте автора!!!