Де да можех с радост да живея

в тия трудни дни ...

в които без дом,

без надежда останах!

 

Вече нито радост,

нито спокойствие ще видя,

сърце, душа и тяло в мъки,

в мъки немили ще стенат.

 

Но ето има надежда

и един ден радостта отново ще дойде!

Но кога ще е този ден!?

 

Отново...О, как желая

в дом мой аз да живея

и пред топлата камина,

думи да редя от старите патила!

 

16.12.2014 г..

В. Илиев
ПодписПодпис2

Ако това произведение ви харесва,

можете да направите кратко дарение.

Повече вижте на страницата ДАРЕНИЕ

ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ

При копиране или разпространение, задължително споменавайте автора!!!