НА БОЙНОТО ПОЛЕ

 

Засъхва бавно кръвта

по бойното поле,

а гарвани грабят, безчинстват

над падналите герои.

 

Къде е честта,

къде са бойните знамена

оплискани с кърви юнашки?

Де е… нашият генерал!?

 

„Боже мили!

Прости нам греховете ни…

…аз не искам да умра без…

…без да се простя с моята майчица,

и без да целуна моята жена и деца.”

 

Войничето не издържа дълго.

Прободен с множество куршуми и шрапнели,

той се прости със своята майка,

със своята мила свята Родина.

 

Издъхна там в калното,

мръсно и оплетено с тел и окопи

бойно поле.

 

И ето отново топовен салют,

Свистене на куршуми…

И едно ехо се понесе като гръмотевица:

                                   - „Ура!”

 

„Напред на щик” – извика генерала.

В тоз час войниците изскочиха от окопа,

и се хвърлиха кат лъвове,

върху страшния противник.

 

Паднаха мнозина

в таз битка люта,

но победата…

…застана на страната на добрите.


В. Илиев
ПодписПодпис2

Ако това произведение ви харесва,

можете да направите кратко дарение.

Повече вижте на страницата ДАРЕНИЕ

 

ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ