ИЗПОВЕД

 

В живота останах сам –

без майчица и баща…

О, Боже мили кажи ми, кажи:

- „Какво да сторя сега ази”?!

 

Да ходя ли да скитам

по света широк;

във всеки град не с усмивка,

а с думи хулни ще ме посрещнат.

 

Не защото съм без дом…

А защото съм мръсен,

с дрипи облечен

и с парфюм от майката земя,

напоен от промишлеността.

 

Но що да обръщам внимание,

на  тази си моя орис!

Като мога да гледам напред,

да мечтая за всичко що искам,

ала няма как да го получа.

 

На теб се радвам приятелю,

че ти… ти ми даде залък хляб…

или пък беше жълта стотинка?!

 

Благодаря ти, че ми помогна

в този късен час за мене.

Аз ще те помня в моето сърце,

и в моята люто ранена душа.

 

Животът мой е този на сирак,

с мерзост ме посрещат,

а с ритници ме изпращат.

Но нали е казал Бог:

-„Че трябва да прощаваме…”!

 

Та всичко туй е тъжно,

но е истината тежка…?!


В. Илиев
ПодписПодпис2

Ако това произведение ви харесва,

можете да направите кратко дарение.

Повече вижте на страницата ДАРЕНИЕ

ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ