ДЕН 2 Неделя 02.10.2011 г.

 

 

 

    Събудих се сутринта в топлия си спален чувал към 05.00 часа. Погледнах часовника, за да сверя времето си поразкърших ръце и крака и като се показах с глава пред палатка слях си лицето. Като се поободрих, забелязах навън, че е малко хладно и духаше лек ветрец откъм морето. Слънцето все още не се беше показало, но откъм изток се виждаха неговите прелестни сутришни окраски. Полюбувах се няколко минути и влязох отново в палатката, като се завих със спалния чувал, че ми стана малко студено. Като се позатоплих изкарах от дисагите парче хляб и няколко кренвирша, постлах си кърпичката и започнах със закуската. Докато хапвах, на котлона вече се вареше сутришното ми кафе. Когато закусих и кафето беше готово, с покойно отворих картата и разглеждах маршрута след град Констанца, по-точно откъде да поема за да се включа към маршрута на EuroVelo6. За мое голямо учудване такъв път нямаше на картата, но с голям ентусиазъм бях решил да мина по него каквото и да ми струва това. Това разбира се го оставих за по-късно. Изпивайки и последната капка кафе, измих канчето, прибрах го в дисагите и сгънах чувала. След като излязох от палатката приведен, също така и изкарах и багажа. С бързи темпове сгънах палатката и я прибрах в чантата и. Като сложих велосипеда на степенка, поставих отново всичкия багаж на него и вече бях готов за път. Преди да изляза на пътя го прегледах набързо. Излизайки на пътя облякох жилетката, включих светещия стоп отзад и като се огледах поех напред към град Топрайсар.
     Влизайки в град Топрайсар към 07.20 часа, направих кратка почивка в края на градчето, след което пътят ми продължаваше напред към град Констанца. Като преминах и град Теркигйол се качих на пътя с Европейска номерация Е87, който минаваше през град Констанца. Преди да се стигне до града се минава по мост, които е построен заради южния канала "Дунав - Черно море", който минаве под него.
   Каналът Дунав - Черно Море е корабоплавателен, разположен в пресъхнал ръкав на река Дунав, който свързва Дунав с Черно море и заобикаля дунавската делта. Намира се в Северна Добруджа.
Канал Дунав - Черно мореРешението за изграждане на канал, свързващ Дунава с Черно море, е от 1948 година. То е взето от Политбюро на Румънската комунистическа партия по съвет на Сталин. През следващата 1949 година по протежение на проектотрасето са изградени трудови лагери. В тях са рекрутирани основно селяни, несъгласни с продължаващата колективизация в селското стопанство, както и „румънски фашисти", ционисти и други „неблагонадеждни елементи" за установената по съветски образец комунистическа диктатура в Румъния. Румънската комунистическа пропаганда нарича канала „гробница на румънската буржоазия". За изграждането на канала е прехвърлена от Съветския съюз използваната строителна техника на Волго-Донския канал. По различни оценки от 1949 до 1953 година социалистическият строителен обект погребва между 10 и 200 хил. души. Румънското начинание постепенно изчерпва ресурсите на икономиката и през 1953 година отново по препоръка на Сталин изграждането е спряно. Строителните работи се вършат предимно "на ръка". Като оправдание за провала на социалистическото планиране, през 1952 г. са повдигнати на някои от строителите обвинения в саботаж.
            През 1976 година управляващият Румъния диктатор Николае Чаушеску решава да довърши начинанието. Някои историци са на мнение, че решението е продиктувано от независимата от Съветския съюз румънска външна политика. С него се цели да бъде заобиколена съветската територия и военноморски бази, разположени около дунавската делта. Стойността на канала по днешни оценки се изчислява на около 2 милиарда евро. След многобройни закъснения в строителството южният ръкав на канала е пуснат в експлоатация през 1984 г., а северният - през 1987 година. Икономическата целесъобразност от изграждането на канала е спорна. Според някои данни печалбата от канала през 2006 г. се изчислява малко над 3 милиона евро.Като основен мотив в подкрепа на изградения канал се изтъква аргумента, че чрез него дунавското корабоплаване заобикаля защитената от ЮНЕСКО дунавска делта. Каналът е трети по големина в света след Панамския и Суецкия канал. По обем на извършени изкопни работи заема първо място в света.
Характеристики
Дължината на канала е 64 - 67 км., намалявайки разстоянието за плаване по Дунав към Босфора с около 400 км.
Широчината на канала е от 70 до 90 м., а средната му дълбочина 7 м.

     След преминаването на моста следва едно кръгово движение, а над него се изгражда огромен пътен възел, който да свързва градовете Констанца и Букурещ, чрез магистрала, и движението да става по-безопасно. Оттук може да се поеме и към град Тулча (Тулцеа). Като преминах оттук се отправих напред. Докато се изкачвах по един лек байр, неусетно до бордюра на пътя забелязах нещо, което привлече вниманието ми. Спрях на около 2-3 метра по-напред и като слязох от велосипеда пеша се придвижих назад. А пък за това което се спрях наистина имаше полза. На пътя някой беше изтървал инструмент, гаечен ключ 12/14. Взех го като дар и го поставих в дисагата с инструментите. Като  го прибрах се качих на велосипеда и поех към Констанца. До града оставаха около 3 - 4 км, което не ми се стори доста много, дори неусетно стигнах. Щом видях табелата на градът се зарадвах, че съм стигнал една от целите си. Паркирах колелото близо до бордюра, за да не пречи на движението, слязох от него и като извадих фотоапарата направих няколко снимки, а за да документирам, че съм стигнал до там самия аз поставих апарата на най-горната чанта на багажника и се снимах на фона на града с табелата.  След приключването на "фотосесията" , се отправих напред към центъра, и към моята втора цел - да открия откъде започва маршрута на EuroVelo 6.
    Град Констанца (Кюстенджа, на румънски
Constanţa) е град пристанище на Черно море. Градът се намира в източната част на страната, заобиколен от добруджанската равнина и Черно море. Той обхваща 1 121,66 km² плюс 6 линейни километра плаж и е най-голямото пристанище на Румъния на Черно море със своите 3 182 ha (суша и акватория). Летището на града е в близкото селище Българи прекръстено днес на Михаил Когълничану.
    Следвайки табелите продължих направо към центъра на града. Не изминах много пресечки, когато в дясно от мене забелзах банка, която отвън имаше банкомат. Реших да спра и да опитам да изтегя малко пари, за да мога да си напазаря по пътя провизии. Когато се приближих до него и сложих картата останах като поразен. Още в България сметнах, че няма да имам никаква трудност с банкоматите, но грешах. Въпреки че избрах да ми изписва на английски не можах да разбера нищо, което ме принуди да си взема картата и да потърся някой магазин, където ще е по-лесно. И така и стана. По-напред по пътя спрях при един голям магазин. Изпълних почти същата процедура като при банката, само че тук всичко бе по-лесно. В този момент почуствах глад и реших от близкия павилион да си взема нещо за хапване. Разгледах какво предлагат и един деликатес ми направи голямо впечатлени, приличаше на нашите кебапчета. Взех си от него, като цената му бе само 4 леи (1.80 лв.). Хапнах с голям апетит върху колелото.  Но най-смешното стана, когато последното парче от порцията падна на земята... Нали сме си "Бай Ганьовци
" и аз да не остана по-назад, веднага го вдигнах от земята, позабърсах го със салфетката и го изядох. То за изморен пътешественик това не е за изпускане, всичко се изяжда, независимо къде е паднало.