Главная » 2017 » Февруари » 10 » РАЗМИШЛЕНИЯ
13:19
РАЗМИШЛЕНИЯ

    Изминах приблизително около 45 хиляди километра в Европа и малко в Африка с велосипед. Това ми донесе един неизчерпаем източник на знания, мъдрост, докосване до хората, докосване до природата! Срещнах се с много хора, които бяха въодушевени от приключенския ми дух, радваха ми се и ме подкрепяха. Обаче, всяко завръщане в моята България ме хвърляше в ново и по-опасно приключение! Тук се налага да оцелявам по-начин, по който не може да се сравнява с пътешествията, а това е пътешествие в Ада!

    Дните след завръщането, са дни на лишения, стенание и болка! В тези дни само се борих да намеря пари за храна, а за квартирата, не ми се и мислеше! За да не изпадна в психологически шок си казвах постоянно, че " всичко ще е наред, трябва търпение; скоро някой ще ме вземе на работа и ще продължа живота си!" Но уви, колкото повече се издигах в обществото, толкова повече роднини и приятели започнаха да шушукат зад гърба ми и да ми завиждат за успеха, за живота ми без материално облагодетелстване. Но ето идват дни, тъжни поне за мене, когато трябва временно или за винаги да загърбя дългите пътешествия, не заради страх или болест, а заради лошото отношение от страна на Държавата и хората. към творците, към спортистите и най-вече към хората които са си отдали живота за световния мир, да работят доброволно за неговото опазване, за преоткриващите светът хора. Да това е доброволна кауза, но все пак тези хора трябва да живеят от нещо и  според мене трябва да им се отделя по-голямо внимание и да ги подкрепя обществото.

    Сега с болка пиша тези редове читателю, защото настъпи момента и аз да избирам "да остана  в България и да творя или да "избягам" в друга страна и да работя и живея там!" Изборът ми не е толкова голям, но дългите пътешествия ги "замразявам", а спортния дух не ще го загърбя. Ще продължа да спортувам, ще продължа да пътувам, но вече като турист, а не като пътешественик. Знам обаче, че ще дойде ден когато отново ще се кача на велосипеда или с раница на гръб и ще поема към хоризонта за нови приключения, нови познания!

     Незадоволима е жаждата ми за пътешествия, за откриване на нови хоризонти! През годините от 2012 до сега с всяко пътешествие натрупах все повече знания, спомени, мъдрост, спокойствие.... Малко са хората, които могат да кажат, че "живеят спокойно и в мир с душата си!" Но този който пътува и много е видял от този свят, на него ежедневните дребни ядове, не го вълнуват и въпреки трудностите, ги преодолява по-леко!

     Скъпи Читателю! Прости ми, но ще разкрия пред тебе една истина, истина която осъзнавам и която съм я преживял! Не знам как би постъпил някой на мое място със слаба воля, но благодарение на моите мечти, желания и страст към приключения, успявах да живях по този начин през последните пет години. Няма да скрия, че останах почти на улицата след първото ми пътешествие, че след всяко можех да избирам да се върна в България или да остана някъде в Европа. Това е защото тука нищо добро не ме чака, а само болка и още по-голяма мизерия от самото пътешествие. През годините заради моите мечти и любов към Мира и Природата, към доброволното загубих много! Нараних хора! Но загубата на едното, дава печалба в друго! Не спечелих пари, злато и богатства, а единственото което спечелих от пътешествията са знание и истински приятели.

    Днес читателю се замислям докато пиша тези редове "как ли би постъпил някой на мое място, ако падне в бездънна яма, т. е. да изгуби дом, семейство, приятели...!? Основният отговор го знам от личен опит, но животът не ели по ценен от богатства и слава! Ето, ще има хора които ще хвърлят кал по гърба ви, ще ви мразят и хулят и какво ли още не! Но Вие не им отвръщайте със същото! Обърнете се с усмивка към тях, с любов и мъдрост им приказвайте! Не търсете отмъщение и завист, защото те ще ви убият и изядат отвътре! Смисълът е да живеете в хармония с всичко около вас и дребнавите проблеми да ги превръщате в мъдрост и поучение. Най-лесно е да се ядосваш, да се напиеш, да се... да се самоубиеш и така да сложиш край на проблемите си! Но това е само крачка към още по-големи страдания! 

   Потърси Читателю смисъла в живота, когато си на ръба, не в отчаянието, а горе сред дивите простори. Макар и банално казано, "избягай" иди далече, но не посягай на живота, винаги, макар и бавно да става, има решение за всеки наш проблем!

 

 

10 Февруари 2016

Венцислав Илиев

Категория: Размисли | Просмотров: 129 | Добавил: jacob | Теги: шумне, венцислав илиев, мисли, мъдрост, пътешествия | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
avatar