Главная » 2017 » Февруари » 8 » ОТКРОВЕНИЕ
11:47
ОТКРОВЕНИЕ

В началото на моето самостоятелно съществуване, горях от желанието да притежавам всичко, което „човешкият гений“ има. Прибързах с решения, не мислих трезво, всеки ден грешка след грешка, докато накрая не се озовах на ръба на бездънна пропаст! Тук трябваше да взема важно решение – или да построя мост от знание, смисъл в живота, преоткриване на самия мен или просто да затворя очи и да се хвърля надолу към лесното!  Но уви, осъзнах на часа колко грешно и несправедливо съм постъпвал в първото десетилетие на моят „истински“ живот, затова се реших с пот на челото и разранени ръце да построя този „мост“ и да продължа напред в живота (като загърбя всички неволи, мисли и желания, които въпреки всички промени, ще ме следват до края), и с хуманизъм, правда и знание да дам  нещо на Света, а не да отнемам и да искам!

Живота е кратък, това е истината!  Смисълът на живота  ми преди години бе толкова прост , незначителен, че може да се каже „защо да живея“? Желанията, неволите и болката карат човека да върши страшни и невъобразими неща! Надежда обаче има. Ние притежаваме много силна „воля“, която ако я отключим, можем да постигнем велики дела!

И аз, грешният раб Божи живях според установените правила – работа, удоволствие, заеми и какво ли още не… Но ето дойде ден когато Бог ми каза< „че трябва да поспра и да забавя хода на забързания живот“! И как се случи да се спра!? Бях наказан със „съвременна болест“ която няма лек, т. е. има но той е спокойствие, повече спортуване и загърбване на живота от преди! Първото което трябваше да направя е да намеря пътят по който да поема и тъй като обичах планината, обиколих родните планини. Използвах все повече билкови лекарства, т. е. събирах билки, за да излекувам болното си все още младо тяло. Загърбих алкохола, пържените храни, монотонният живот, затворените и бездушни помещения.  Болестта ми ме научи на много неща, но най-вече, че трябва да приемаме живота малко по-спокойно, че желанията се постигат макар и с много труд и лишения! Забързаният и изнервен живот съкращават  нашите години на земята! Затова лекарството е  по-малко  желания за плътта, по-малко задълбочаване върху проблема, но най-вече за да подобрим живота си, трябва повече да пътуваме, да почиваме, да спортуваме,  да се движим, да разширяваме нашите хоризонти, знания и светоглед!

В стремежа си да намеря истинския живот, изгубих прекалено много, но и спечелих много! В днешно време се радвам, че въпреки че съм извършил през изминалите години непростими дела, преосмислих живота си и намерих един нов свят, за който мога да живея, да го преоткривам и да го правя  едно по-добро място за живеене! Животът ми щеше да бъде кратък ако не бях го продължил да го живея, за това живейте… живейте за хората около вас, живейте за любов, за мъдрост и познание за нови светове!

* * *

     Търсейки и променяйки своите виждания изгубих хората които някога съм обичал, но не заради това, че съм ги наранил, а за това че открих „истината за живота“, „смисъла на живота“! Да бъдеш „различен“ в страна в която всеки се бори със своята съвест и алчност е трудно! Обаче, ние хората притежаваме талант, който може да ни промени и да ни отведе до нови хоризонти!

 

7 Февруари 2017

Венцислав Илиев

Категория: Размисли | Просмотров: 207 | Добавил: jacob | Теги: венцислав илиев, шумен, размисли, Откровение | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
avatar