Главная » 2017 » Февруари » 11 » КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА СЪБИТИЯТА ОТ 2016
13:35
КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА СЪБИТИЯТА ОТ 2016

ОТ ЖИВОТА И ИСТИНАТА ЗА ВЕНЦИСЛАВ ИЛИЕВ

КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА СЪБИТИЯТА ОТ 2016

 

    Може би има хора които се запитват „за какво планувах „Атлантис“!? Е, истината е, че през 2015 след много перипетии и злощастни събития, започнах плануване на пътешествие, което в последствие стана мащабно, тъй като имах за намерение поне една година да се скитам из Европа, а ако успея и в Африка. Това пътешествие беше не само мечта, а да съм далеч от България, да си почина и да помисля върху някои неща от живота. Все пак, едно пътешествие дава такава ценна мъдрост, каквато книгите не могат да покажат!  През цялата 2015 планувах всеки детайл от пътя на два континента без и капчица да се съмнявам в силите си.

    Малко преди 2016 година избрах вече почти точния маршрут,име и лого на пътешествието. На прага на новата година през месец декември 2015 се случиха отново събития за които не желая да разказвам, които промениха първоначалното ми виждане за новото пътешествие и това ме накара да се откажа и да напиша прощално слово в интернет. Въпреки написаното срещнах подкрепа от малцина приятели, които не за миг не ми дадоха да се отказвам, а напротив да продължа напред към нови хоризонти! През този месец очаквах и последната си заплата с която през януари 2016 закупих велосипеда си, макар и втора употреба се надявах да ме издържи поне  15 000 км. След закупуването му, разбира се отново трябваше да преживявам с малко пари, да се лишавам от храна и какво ли още не, само за да мога да си плащам квартирата до май, когато съм обявил потеглянето. Заради тези събития самото пътешествие щеше да бъде провал ако не бях срещнал случайно във Варна Пламен Андонов с когото след дълъг разговор решихме да направим един поход с велосипеди до връх Шипка за Националния празник на 3ти Март. Това събитие се осъществи, като по време на него разказвах на Пламен за новото си пътешествие, което съм го планувал за след няколко месеца. Не предполагах в първия момент, но маршрута на „Атлантис“ го заинтригува и той ми каза, че „ще помисли и може да дойде с мене“. Малко се позамислих, тъй като през 2014 имах подобен случай, но реших да опитам отново да взема някой с мене и се надявах този път да не е за няколко дни.  Въпреки всичко и многото размишления и разговори по телефона и двамата решихме да опитаме да караме до Африка и обратно до България.

    Скъпи читателю! Велопохода до Шипка през 2016 година беше замислен като прощален поход и след това да се откажа от пътешествията, но уви, съдбата не ми дава и миг да се отказвам от целите и идеалите си!  Планувах и това да е едно малко пътешествие, тъй като така да се каже се уморих след всяко пътешествие да живея на ръба на пропастта – без пари, без храна (да се храня по веднъж или два пъти на ден в продължение на дни или месеци) докато си намеря работа.  Да, разбирам читателю. Че аз самия съм избрал съдбата си, но не заслужават ли хора като мене макар и малко помощ, за да довършат делата си. Ние не сме просяци или скитници, въпреки че така повечето ни възприемат. Ние сме хора на света, хора които живеем за да променяме света към по-добро, към нови знания и допринасяне за опазването на околната среда.

    Позорно е, според мене, така да се третират хората които вършат дела отвъд човешките възможности; да третират хората на изкуството, които оставят своят отпечатък за идните поколения! Нима за „българите“ вече не са нужни знания, открития, пътешествия!? Как щяхме, представи си читателю, да живеем ако не бяха смелите мъже и жени преди векове, които са прекосявали океаните и тръгвали на сигурна смърт, за да променят твоето ежедневие и бъдеще! Как щяхме да се развиваме ако нямаше писменост!? Как щяхме да знаем тайните на науката, ако нямаше хора трудели се  години, за да знаеш истината днес!

    Тъжно е читателю, но е истина! Забравяме много неща в нашето сиво ежедневие! Но ето, аз днес пиша тези редове, за да не ме „изяде“ отчаянието и да разкажа на тебе, че въпреки обстоятелствата, че „замразявам“ макар и временно дългите пътешествия с велосипед или пеша, ще дойде ден когато буреносен облак от страсти ще ме обхване и без да се замислям за пари и храна, ще тръгна напред към хоризонта!

    На теб Читателю ти пожелавам здраве и да следваш и сбъднеш своите мечти! Успех и на Добър час!!!

 

Венцислав Илиев

Шумен, България 10 Февруари 2017

Категория: Размисли | Просмотров: 133 | Добавил: jacob | Теги: 2016, венцислав илиев, произведения, атлантис 2016, размисли | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
avatar